Затварям очи и
клепките парят
горят ми душата
вдън и вовеки
и тая болка
неспирно боли…
Защо съм далече,
не зная,
от всичко, което
раните ми мори
защо крилете не
летят сами?!
Без решетки седя
си,
затворена в мрака
и пея фалшива
песен наум…
Какво ли се случи
с влака пътуващ
на изток?!
На коя ли гара
остана?!
No comments:
Post a Comment