ME: За да те помня и дори когато забравям//Remembering the forgotten ones

Мъка, теглило, и мъничко щастие,

роден да умреш и потънеш в забрава,

защо тия усилия да останеш,

ако даже и спомена в чуждите мисли изгаря?

Защо ти е плът,

ако тя се погуби?

И защо са делата,

ако тях не ги помнят?

Как тъжно е всяко едно раждане –

за смърт обещание

и за още забрава!

 -------------------------------------

Misery, suffering, and tiny bit happiness,
born just to die and to slip in oblivion,
why does one bother to sit out through that play,
when not even a memory lingers in others?

What is the use of the flesh
if it all fades away?
And why are the deeds
if they’re not remembered?

Is there anything sadder than birth –
just a promise for drown
in the Lethean waters!

Добави в Svejo