Болнавите сенки се гонят небрежно
По тъмно-сивия прашен тротоар
Настигат се бавно и обратно побягват
Към бледо-призрачната светлина.
Вървя между тях и наивно си мисля,
Че те са моята компания във света
Вървя и не виждам как в тъмнина ме обгръщат
Водят ме към вечната самота.
No comments:
Post a Comment