Прецъфтяха вишните във София
и минзухарите, и другите цветя,
посърна цвят и дъхавост,
потъна всичко в сивота.
Далеч от теб, аз пролет не видях
щастливи бури и съдрани небеса,
дъжд от цветове и мисли,
сняг от пухкави пера.
Далеч от теб, аз всяка нощ сънувах
градини приказни и чудни езера,
не можах да ги докосна никога,
останаха единствено в съня.
----------------------------------------
Беше време пак да постихоплетствам... Или пък не? :Р
No comments:
Post a Comment