Като удавена лодка
насред реката
клатушкам се бавно
по тъмен тротоар,
със дупки от думи
и погледи мръсни,
с тъга и без воля
и много печал…
Вървя през града
и тебе те търся -
сред хора и сгради,
през локви от кал.
Вървя и не виждам
очите ти чисти
да гледат към мен
през мътния хаос.
От тук и от там
прокрадват се тихо
демони грозни
и мъртви души,
а аз търся ли, търся
пътят обратен
към твойта постеля
и наште мечти.
И бродя, и ходя
без за миг да се спирам,
но туй дето го търся,
тъй и не намирам…
------------------------------
Е, в морски град живея сега, време беше за нещо лодкарско като че ли...
No comments:
Post a Comment