Вятърът духа във всички посоки,
а моят кораб потъва, далечен –
без бряг, синева.
Стотиците лодки поклащат самотни
мотори, платна и весла,
осиротели – без път и съдба.
Чайки гръмко надават писъци грозни,
страшни – като бели гарвани
над мъртво-черна вода.
Вълните измиват безмълвно последния
смях от брега и удавят
час по час нова душа.
No comments:
Post a Comment