Снежно ми е и
празно навсякъде,
навред – само
празни слова,
до него –
празните погледи,
от нея – студена
мъгла.
Вървя през полето
на мислите,
тичам подир всяка
една,
докосвам я с
пръсти и толкова
получавам от
всяка мечта.
Загубих се
далечна, несигурна.
Не намирам пътя
пряк към дома.
Може би трябва
света да изстрадам
и да обиколя
първо всяка тъга.
No comments:
Post a Comment