Отровена ли си,
земьо балканска?
Колко жлъч криеш
в недрата си?
Злоба ли има в
плодородните пасища
и болка ли храни
горите ти?
Със злост ли
кърмиш народите,
някога ходили по
твоите пътища?
Траки и гърци, и
римляни неизбройни,
и славяни, и
турци, и татари и власи…
В стадо с оръжия
всички превръщаш,
овца овцата
изяжда, покрити със кръв.
Как красива си и
колко примамлива –
с морета, планини
и широки поля,
като нимфа омайна
и приказна
водиш човеците
през ръба…
______________________
Ако някой го хареса това, искам да благодаря на Зорница Кехлибарова и на Яна Николова, понеже в един разговор с тях ми хрумна.
No comments:
Post a Comment