ME: На север, на юг...

Бродят нозете ми,

теглени от незнайна

сила, насън,

замръзнали, кървави,

в нощния сняг

бродят навън.

Търсят ръцете ми,

вързани с невидима

панделка, алена,

напукани, посинели,

в нощна мъгла

търсят навън.

Взират се очите ми,

приковани от тайна

мечта, блян,

разплакани, мътни,

под черна дъга

взират се вън.

Вика сърцето ми,

магнитно, запалено

от огън бездимен,

задъхано, болно,

в празна душа

вика сред глухи.

В студения север,

скитам се празна

диря незнайна,

малка звезда,

на юг отлетяла

като мъничка птица…

                                        Сама!

Добави в Svejo