С разтреперани
пръсти
протягам ръка
към ключа на
стената
към черната
празна врата.
Светлините
изгасват
и сърцето ми
спира
мъничко нещо
във мене умря.
Умири се праха по
сцената
въздуха тихо замря
изпрати ме тишина
след аплаузите
и тъмно-зелена
празна стена.
-----------------------------------------------------
Това е (ако им хареса) за една много специална жена в моя живот и за един още по-специален мъж - Велислава Арнаудова и Антон Меляков, които за една година ми дадоха и ме научиха на много повече от хора, които съм познавала по-дълго време преди това.
No comments:
Post a Comment