Искам да те моля, а не мога.
Наместо - пиша ти за свойта самота.
И пак се будя нощем да усетя
безкрайната ни, вечна празнота.
И пак ти пиша – значи моля…
Но истинска ли е,
ако измолена е обичта?
Освен да пиша и сама не зная
веч какво да сторя, как да се спася.
Ще пиша, а пък кой ли ще го види
и има ли значение, уви?
Написаното лесно се изгаря,
а споменът остава да гнети.
No comments:
Post a Comment