Когато моя мъничък свят се разпадне,
А навън се случват толкова по-страшни неща,
Когато утеха и помощ вече не търся,
Когато намирам щастие сама с мойта тъга,
Когато очите не виждат вече нищо напред,
И когато душата боли да се връща назад,
Когато го няма изходът търсен, мечтан,
Затворен оставаш в своя собтвен зандан.
Когато светлините угаснат
И актьорите се пръснат по своите места,
И когато нямаш ключ от вратата,
Към която си гледал устремено в нощта,
Залутай се сам и далечен,
Със своята болка приятел бъди,
Никое зло само няма да дойде,
Почакай, но все така ще боли.
No comments:
Post a Comment