ME: Clock

It took 9 hours to take me so far away from you...

ME: Our cardinal points

My body’s numb,

my tears are frozen,

my heart had stopped

at 7:10.

My faith is running North,

but my soul is drifting South –

where you are,

where’s home.

I’m coming back

just hold on tight.

The ride is wild and tough,

but we will find our shelter.

ME: Bonjour вместо Ciao

Казвам ти “Ciao”,

но не е завинаги –

само след миг

пак ще те срещна.

Затварям очи и ти си пред мене,

обгръщам с ръце - горещото слънце.

                                       

Още миг и „Bonjour”

ще ни срещне –

ще остана навеки

в твойта прегръдка.

Ще отворя очи и ти ще си с мене,

ще целувам до сетния дъх ръцете ти топли.

МЕ: Защото си Ти

Защото си ти,

те обичам,

защото си ти

и те има…

Защото си ти -

денем си борбен и силен,

защото си ти

нощем – нежен и мил…

Защото рисуваш

с пръсти мечтите

за идните дни

по моите гърди…

Защото шептиш

с устни горещи

най-съкровени

чувства-съдби…

Защото си ти

и друг аз не искам.

Защото съм Аз,

във твоите очи.

МЕ: Черно-бяло

Денем все за тебе мечтая.

Нощем – само твойто име шептя.

Затварям очи и пред мене те виждам,

протягам ръце и докосвам мъгла…

И до тебе, в прегръдка,

и отвъд безбрежни полета -

тебе искам

и за тебе не спя.

За тебе проливам

сълзи отровни

И пак зарад теб

усмихвам света.

Прегръщам дъгата,

бурите сбирам,

слънце запалвам,

горите горя…

За тебе живея

и въздуха дишам.

За тебе умирам

и вкусвам пръстта.

ME: Question

- Can you hear my heart beating?

- No…

- Indeed.

МЕ: Полет към дълбините

"Всеки човек е едно странно дърво

с клони - ръце протегнати към бъдещето,

корени - спомени далеч назад"

Ахат - Дървото

Отдавна моите ръце

са впити в черната пръст -

в празния гроб,

със празни очи.

Отдавна напуснах света

и твоите черни лъжи.

Да избягам опитах

далеч от извратените ви мечти.

Отдавна мойта душа

се рее без път и следа,

не мога сама да я спра

и да я върна на нашта земя…

------------------------------------------------------------------

Най-дълбоките ми уважения към група Ахат!

ME: The perfume

You make a flower bleed

to create the perfect perfume…

You kill the hundred blossoms

to breathe life into a fragrance…

You took my body and soul

and exhausted every dream,

to live through me

and leave me stiff and stark.

ME: On the dusty door-step

“There’s nothing like a trail of blood

to find your way back home.”

Here I stand on the dusty door-step

Listening the silence

My head’s bowed down

And my spirit – broken.

I ran away to feel the freedom

To see the world in full,

But I just made it to the purgatory,

Met only demons on my way.

I ran away from you while bleeding

I’m coming home ‘cause I am dead.

ME: Attempt

Try walking in my shoes –

may not be easy,

but if I can do it

you are able too!

Try doing it my way –

walk on fire barefoot,

I’m about to quit it

do you dare to try?

ME: The season in me

Turn my summer into winter,

so I could freeze again

and feel no pain.

ME: My demons raging

To calm my demons

I am writing,

to free the spirit

from the pain,

to raise a glass

for what is lost

and find a way

to move on.

To calm my demons

I am walking,

to see the sun

in brighter sky,

to burn the ghost

that hides within me,

to try to bring

back my smile.

To calm my demons

I am talking,

to mend what’s done

and bring new life,

to say “I’m sorry”

and regret it

for there is no one

here to hear me.

ME: To Hell I go...

To Hell I go

to have my dinner

and back to Earth -

for a dessert.

Demons feed

on my thick blood,

behind my eyes

they hide from light.

Don’t pull my strings

for you’ll regret it,

don’t think to touch

for it will burn -

from Hell I came

to make you happy,

then make you cry

and take your soul away.

ME: The clown is dead

The clown is dead

and very silly

with empty eyes

that smile at me.

The mouth is opened

but it’s speechless

for there’s no breath

to make it sing.

The clown is dead

and very silly –

distorted figure

like a doll would be.

МЕ: For I am young

For I am young

and very stupid,

or was “naive”

the word for me,

I took your words

and wrote a “Bible”

for I believed

it’s love I see.

To dust you turned

my mind and soul

and broke to pieces

my every bone.

My heart you burned,

you made me crawl

and strangled me with laces

and nailed me to a stone.

For beasts and vultures

could feast on flesh

of young and stupid

girl – on me.

ME: My mask

A smiling face

is what you wanted -

it’s what you get

out now of me,

but don’t you dare

to ask for tears,

for I wouldn’t care

to satisfy your plea.

My lips are ready painted -

upon my face they glow in red,

ever ready to be smiling

at the other’s words and deeds.

You have my mask -

to know forever

every single line on it,

but my face and soul -

you’ll never

get to see and on them spit.

ME: A room with people

A room with people

as full as it can be,

alone in centre I am standing,

alone as never asked to be.

I pulled my mask

all grumped and ugly,

exposed my heart

for all to see

and heard the silence

all around me,

in the crowded room –

there’s only me…

ME: Като удавена лодка

Като удавена лодка

насред реката

клатушкам се бавно

по тъмен тротоар,

със дупки от думи

и погледи мръсни,

с тъга и без воля

и много печал…

Вървя през града

и тебе те търся -

сред хора и сгради,

през локви от кал.

Вървя и не виждам

очите ти чисти

да гледат към мен

през мътния хаос.

От тук и от там

прокрадват се тихо

демони грозни

и мъртви души,

а аз търся ли, търся

пътят обратен

към твойта постеля

и наште мечти.

И бродя, и ходя

без за миг да се спирам,

но туй дето го търся,

тъй и не намирам…

------------------------------

Е, в морски град живея сега, време беше за нещо лодкарско като че ли...

МЕ: Прецъфтели блянове

Прецъфтяха вишните във София

и минзухарите, и другите цветя,

посърна цвят и дъхавост,

потъна всичко в сивота.

Далеч от теб, аз пролет не видях

щастливи бури и съдрани небеса,

дъжд от цветове и мисли,

сняг от пухкави пера.

Далеч от теб, аз всяка нощ сънувах

градини приказни и чудни езера,

не можах да ги докосна никога,

останаха единствено в съня.

----------------------------------------

Беше време пак да постихоплетствам... Или пък не? :Р

ME: Daily truth

You get to know yourself through your friends

and through the lack of them too.