Отне ми толкова време,
Да намеря в мене душа,
Да открия в очите усмивка,
Да се изправя и аз сред света.
Отне ми толкова време,
Да чуя на гората смеха,
Да видя на слънцето лицата,
Да прегърна свойта лична съдба.
Отне ми толкова време,
Да спра да се чудя „Дали?”,
Да спра да повтарям „Уви!”,
И да започна да вярвам… Нали?!
No comments:
Post a Comment