ME: Влакове

Как мразя да пътувам с влакове

и колко тъжни са ми всички гари,

и колко шумно тракат колелетата,

и колко мръсно-пусти са купетата.

Как мразя да пътувам с влакове,

как всичките ме водят във посока

грешна, сбъркана и сгърчена

изгубвам се по релсите напукани.

Как мразя да пътувам с влакове,

пътувайки към тебе сънена,

да свършвам другаде, прокудена

със прашните и стари сакове.

ME: You are from another life

You are from another life,

but it’s the only

where I can see the sun

and dream awake.

You are from other world

but it’s the only

where the songs I sing

are all in tune.

You are from different tale

but it’s the only

where I am me

and yet a fairy.

You are just there

when I seem to need you –

to comfort me

or I to comfort you.

ME: Тридневно

Днес казах ли ти колко те обичам?

И колко ми е празно днес сама?

И как мечтая вятъра да ме отвее

към красиви брегове без самота?

Вчера казах ли ти, че ми липсваш?

Че всеки ден без теб мълча?

И че страшно много ми се пее,

но не знам как да римувам празнота?

Утре ще ти кажа всичко важно,

ще те прегърна и ще си отдъхна без тъга,

че вече съм при тебе и че мога

да заспивам безметежно през нощта.

МЕ: Глухарче

Като избухнало глухарче

пръскам своята любов

и се усмихвам на слънчогледовите пити,

забили поглед тъжен във пръстта –

„Цветя сте, но сте толкоз тъжни,

оглеждате се в слънцето едва-едва,

а аз политнах и го следвам –

от тук до края на света!”

ME: Черно-бяла мъгла

Прегръщам нищото, сбрано пред мене,

целувам безплътния въздух, прахта,

взирам се в мрака насреща,

виждам всичко в бялата празнота.

Обгръща дъжда студеното тяло,

целува студа безмълвната ми уста,

взира се мрака в душата ми пуста,

вижда как се белее в черната самота.

ME: Зима през любовта

Поканих тъмната зима в дома си,

мечтая за синята-скрежна луна –

как дави краткия ден с тънички пръсти –

лунни лъчи, в студената светлина.

Очаквам студа света да обгърне,

мраз да скове всяко стръкче трева,

птичи глас навред да не чувам,

денят да тъне в лилава тъма.

Снегът ще убие всичко живо по пътя,

но мойта обич ще се запази в студа,

всичко - черно-сиво-кафяво,

а в мен ще пламти любовта.

МЕ: Писмо

Бяло листче ще изпиша,

с най-красивите слова,

за да мога малко да покажа

колко си ми скъп сега.

Думи нежни,

думи влюбени,

думи със крила.

В плика тихо ще го сложа,

ще добавя милиард целувки

и една сълза -

да тежи в писмото

и да не открадне вятъра

затворената там душа. 

Да стигне тя до тебе

след седмица или пък месец,

а може даже цели два. 

Да го отвориш трепетно пред къщи,

да излети от там и любовта ми,

да те обгърне във влюбена мъгла,

да знаеш, че с писмото и аз си идвам,

че те прегръщам и се сливам с теб

от тук, до края на света.

МЕ: This love

It’s like that in the morning

It’s all the same when I come home

It’s still like this when I am working

And even when I’m asleep I dream of that.

My heart is burning,

My eyes won’t blink so they won’t miss it,

My ears are tense of listening,

My lips are mute - not to interrupt.

It’s you I’m dreaming,

Your voice inside my head,

You my lungs are breathing,

Your name - carved on my heart.

ME: Burn

I don’t want to know,

don’t want to see you dead,

don’t want to hear the last breath,

don’t want to see the world that’s coming next!

I don’t know

and I don’t even care –

to scared to ask,

to question I’d never dare.

Turn around and comе back

from eternal fire in the land of dead -

come back to die together,

to burn and shine on then.

ME: През реката, към вечността

Като клонка –

бездиханна, бледа,

се нося по спокойната вода,

душата ми над мен се рее

в божествените сини небеса.

И няма лодка - да прекара

отвъд брега на тленността –

паричка нямах – да оставя

на стареца със бялата коса.

Пътувам по реката-мъртва,

изпълнена с живот река,

а кой ще каже във очите,

живея ли или съм част от вечността?

ME: Ferry to the land of dead

Arnold Boecklin - Island of the Dead

I have no coin, old man,

but please don’t leave me

on this side of the river

to wander in despair…

Ferry me over, across the river-dead,

to the shores, where my soul

could rest in silence and find peace -

away from living horrors.

Don’t drown me on the dry land,

don’t burry me in the darkened sea!

Ferry me, where the truth is,

where my love has settled free.

ME: Aз исках

Аз исках две неща да ти покажа –

сърцето си и волната душа.

Оказа се, че няма да се случи –

счупено е то и празна – тя.

ME: Frutti girls

Your strawberry eyes are staring

in the emptiness of my soul,

seeing right through me

in the fields of pain.

My plum lips are bleeding

silent, telling stories of old,

forgotten times you know

and fear - are yet to rise. 

Our icy skin is cracking

underneath the scorching sun…

We can’t run away, my dear,

we’re here to burn and leave no ash…

МЕ: Ден

Китарата мълчи, а теб те няма,

безумно празно и студено е отвътре,

а вън оцъклило се слънцето като петаче

пече безмилостно, без мир пече…

Писалката е празна, а ми липсваш,

изписах всички стихове, които знам,

самотно е и тихо, страшно,

да си сам и сред глухи да крещиш…

Рамката е сляпа, а те искам -

бяла снимка с черен фон.

И камерата само прах улавя,

когато виждам в обектива празен дом…

ME: There...

In the shadow of your brightness -

here I stand alone and try

to find my way right out of

the constant want to cry.

In the bitterness of all your words

and the painful deeds of yours

I find my will to end it -

the walk to my destruction.

ME: No reason

"All lies entwined around your soul

In your chameleon halo"

Entwine - Chameleon Halo

My lies entwine around my soul

like the roots around your coffin,

like fingers creeping 'round your neck,

like a wave above my head…

There’s no real reason to be here,

there’s no point to be alive.

In my mind there’s nothing worth it,

the effort, needed to survive.

ME: To Damien

Pic.: Svetoslav Dimov; Effect: Nevena Hristozova 2011

"In this city of raw emotion
What's this message you bring to me?"

Damien by Savatage

In this city of raw emotions,

in my world of blind devotion,

all I could ever see

is the darkness in between.

Rain is slowly falling

and my soul is lonely crawling

in the brightness of your black,

when the world has too turned its back.

МЕ: Kisses sail on

Pihlajasaari, Helsinki, Finland. Nevena Hristozova 2011

I went to the shore,

I took my shoes off,

I stepped into the water

and kissed the tips of my fingers…

I thought of you

and how I miss it –

being together

is all I could want…

I touched the sea

and asked the waves

to bring the kiss from my fingertips

all the way to the South - to your lips!

МЕ: Пламъци

Juhanus 2011, Seurasaari, Helsinki, Finland. Nevena Hristozova

Изгори ме като вейка

да пукам и пращя,

да протягам ярки пръсти

и Слънцето да възродя!

МЕ: Вселената без нас

Наоколо всичко е бяло,

а аз не виждам лъч светлина –

очите болят и безпаметно слепи,

гледат назад вечността.

Звездите са дяволски черни

и пътьом край тях в тишина

откривам безсмислено тъжни

мелодии на милиони слънца.

Трепти нищетата от нервност –

загубила своята пълнота

и отваря се дупка в безкрая,

за да погълне и мойта душа.

Вселената въздъхва предсмъртно,

умира времето във вечността,

разтваря се простора във точката

на нашата тъжна съдба.