ME: And owe you no debt

You had something I wanted,

something I didn’t dare to ask,

something I hung for to you

something I dreamed of day and night.

You left me behind but I managed,

to get what I wanted myself,

to get what I need and without you

to enjoy it and owe you no debt.

МЕ: Не е поезия

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

--------------------------------------------

Казах ви, че не е поезия! :)

МЕ: Няма ги цветните лодки

Няма ги цветните лодки

наперено издули платна,

целували вълните игриви

с отблясък в лазур и светлина.

Отплава последната малка

безветрена, самотна мечта,

напусна пристана тъжно

с бърборещ сърдито мотор.

Отлетяха далече и птиците

към топла далечна земя

преследващи дъгите и ярките

вечно цъфтящи цветя.

Оставам тук насред пусто

пристанище и сама

виждам как умира природата

и чакам своята зимна съдба.

ME: Автопортрет

Събýди демоните в мене,

отрóви чистата душа,

помътняха очите ми кафеви,

просъскаха и устните в захлас.

Разплетоха се змии в косите,

впиха зъби моето лице

и станах аз свърталище на бесове

и всички смъртни грехове.

ME: If I could

If I could fly

I’d fly away, up high

would reach for the sky

would never again cry.

If I could swim

I’d dive deep within

the waters of grim

oceans of sin.

If I could sing

I’d praise evil eyes

who stripped my disguise

and tore me apart.

If I could fight

I’d fight your dark spells

and break all the chains

that shackle me here.

МЕ: Как мразя те!

Как мразя те,

сама не зная –

далечен, непознат, недостижим,

как мислите крадеш ми нагло

и сънищата ми без жал рушиш.

Мечтите ми отвличаш бясно

обличаш ги с неземни багрила,

зашиваш устните ми сини,

да не продумат магиите за „свобода”.

Взора ми властно, без милост

отвръщаш към тебе сега,

ръцете откъсваш ги хищно-

Да галят твойто лице през света.

Как мразя те, че от мене отне ме,

как те обичам, че те има до мен!

ME: Fake it!

I won’t pretend that I’m happy

just to secure random people’s inner peace.

I won’t pretend that I’m sad

just to let someone feast on my torments.

I’ll cry when I want

and as hard as I can

 and

 I will laugh through the tears

from the top of my lungs.

I will let myself go

deep with  the swell

 and

 I will burn down myself

in the fires of Hell.

So I could wake from the dead

and turn back and say

“I’ve lived to the fullest

for at least one last day!”

ME: The things I don't know

I don’t know

If androids do dream of electric sheep,

But I know

I dream of things, of you, of us.

I don’t know

if my dream will wake to be true,

but I know

this is all I’m asking from you.

I don’t know

if you can harm and cause pain,

but I know

you can bring me love and joy.

I don’t know

if you know me at all,

but I know

I don’t know myself…

And I don’t know which way I should go,

and when I should leave.

I don’t know if I’ll get there in time,

and I don’t know how hard I can try.

ME: Like a dry river

Like the remains of a river

run wild, for centuries, deep,

all that’s left under the sun -

a tortured clay bank

and smoking Devil’s gun.

ME: На мама и татко

С измръзнали пръсти

пробягвам по пода -

като малко дете

от чудовища бягам.

От ярката крушка

остана само чернилка,

изгасна със нея

и моята смелост.

Къде си сега,

да се скрия при тебе

под завивките топли,

                                    мамо?

Къде си сега,

да изплашиш ламята

и демона да прогониш,

                                    татко?

ME: Thousand to one

I had thousand reasons

not to stay around

and was hanging

on this one.

I saw the signs

along the way

and looked aside

every time.

Did I have to fall

so low to know

that you were

dragging me down.

ME: A madman for a firend

I knew a man,

I used to like him,

despite the fact

that he was mad.

His thoughts,

whenever sober

were fun to read

and be within.

His best of friends

were very nasty,

swirling down

to devil’s home.

They brought him pain

and sick ideas,

I left him back –

insane and lonely.

ME: Walking in circles // Разходка във кръгове

Walking at night

on a long dirty street,

my steps like gunshots

dub my goods and my mistakes.

My footmarks of mud

subtitle my path -

back in black blood,

resurrected I’m here

just to live through the pain

and die all over again.


-------------------------------------------

Вървя през нощта

по прашно-дългите улици,

стъпките ми като пушечни изстрели

озвучавай моите дела.

Следите ми, калните -

Бележки под линия на мойта съдба –

завърнах се в черно и кървава,

възкръснала, тук съм

да преживея отново всяка тъга

и с цел-единствена – пак да умра!

---------------

Преводът не е буквален и е по изричната молба на много специален човек. :)

ME: Tools

I gave you a pair of

rusty, sharp scissors

but you cut the rope

that held you.

I gave you a piece

red, silky ribbon

but you decided

to hang yourself on it.

I gave you a string

of shiny, black pearls

but you’ve changed them

for mercury drops and drank them with tea.

It’s not my fault if I

give you a weapon

and you kill yourself

instead of killing your pains.

ME: All the good things

Sun is shining so bright on me -

it hurts.

Rainbows swerve all over my sky -

I’m blinded.

Raindrops washing away my pains -

I’m drowning.

Winds fill out my sails –

I’m suffocating.

All people around me caring –

I’m torn.

ME: Аз зная

Не мислиш, че аз сама те познавам…

По погледа ми учуден

и даже с лека насмешка,

съдиш че не.

Аз обаче зная какво искаш

и това не съм аз.

Така че не ме и измъчвай

с приказки празни

и смешни игри,

и аз няма да роня

напук и насила

горчиви сълзи.

Върви си и тук пак ти не се връщай

тук никога няма да намериш наши общи съдби.

ME: На разсъмване

Крясъци неми раздират мъглата

и в грозен шум давят нощта.

Бесовете обземат всяка частица

останала разум във мойта душа.

През гори и полета бягам боса, сама -

търся посока, по черен път да поема,

по него да тръгна и да стигна света,

накрай който теб да намерея, на разсъмване…

Когато сънят ми умира бавно едва…

ME: На сбогуване

Не си и помисляй с пръст да докоснеш

моите слепи, разплакани, черни очи!

Не поглеждай към мене, обърни се, върви си

и не се обръщай назад, за мен дори не мисли!!!

Нямаш право дори и на ум да извикваш

моето име, нито моите празни ръце,

не събуждай в спомени моите болки,

даже в сънища не прониквай в моите мечти!

По дяволите иди и при мен не се връщай,

вратата заключи зад гърба си – не искам да чувам

твоите лъжи и безцелно-безлични брътвежи

за измислени цели и мъртви земи!

ME: Безсмислици

Колко красиви са цветовете на земята,

как хубаво умират малките листа.

Аз не исках да те мразя и забравям,

но ти добре се постара!

ME: Кукла

Превърнах се в кукла на дълги конци -

танцувам, говоря и пея по нечии сбъркани, грозни мечти.

Объркани знаци и случайни насоки

ме водят единствени, ужким напред.

С гримирани мигли и празни очи,

с разтворени устни и глухи уши,

с разстроени звуци и през тъмни мъгли,

живея чужди животи и печеля чужди игри.

ME: #500

So many poems I’ve written so far

and so many more I’ve shared,

and still I can’t find the best of them whole

to tell how important is your love of all.

I’ve written in pain

and in tears,

and about death,

but also in bliss

and in joy,

and about love.

I’ve put here my soul,

most intimate hopes,

my darkest of fears

and disappointments throughout…

You’ve helped me through much

to share and express,

to swear and to thank

all the people I’ve cared.

For which I write this,

to thank all who read

and say few things more –

To those who caused pain – “Fuck you” is all.

To those who have helped – “Thanks” and “Go on!”

------------------------------------

For these of you reading post #500 in this blog - thank you! :)

ME: Не ме наранявай...

Не ме наранявай

във тихите нощи,

и не носи ми сълзи

във светлите дни,

не порязвай с ножици тъпи

мойте наивни, детски мечти!

Обичай ме сляпо,

ако щеш на инат,

но ме обичай безкрайно

напук на грозния свят!

ME: Когато изпод краката ти...

Когато изпод краката ти

рухнат всички основи

и изгубиш обратния

път към дома,

не ти остава нищичко друго

освен да се луташ

самичък в мъгла,

думите празни в стих да редиш

и глухите песни на ум да шептиш.