Крясъци неми
раздират мъглата
и в грозен шум
давят нощта.
Бесовете обземат
всяка частица
останала разум
във мойта душа.
През гори и
полета бягам боса, сама -
търся посока, по
черен път да поема,
по него да тръгна
и да стигна света,
накрай който теб
да намерея, на разсъмване…
Когато сънят ми
умира бавно едва…
No comments:
Post a Comment