Как мразя те,
сама не зная –
далечен,
непознат, недостижим,
как мислите
крадеш ми нагло
и сънищата ми без
жал рушиш.
Мечтите ми
отвличаш бясно
обличаш ги с
неземни багрила,
зашиваш устните
ми сини,
да не продумат
магиите за „свобода”.
Взора ми властно,
без милост
отвръщаш към тебе
сега,
ръцете откъсваш
ги хищно-
Да галят твойто
лице през света.
Как мразя те, че
от мене отне ме,
как те обичам, че
те има до мен!
No comments:
Post a Comment