Няма ги цветните
лодки
наперено издули
платна,
целували вълните
игриви
с отблясък в
лазур и светлина.
Отплава
последната малка
безветрена,
самотна мечта,
напусна пристана
тъжно
с бърборещ
сърдито мотор.
Отлетяха далече и
птиците
към топла далечна
земя
преследващи
дъгите и ярките
вечно цъфтящи
цветя.
Оставам тук
насред пусто
пристанище и сама
виждам как умира
природата
и чакам своята
зимна съдба.
No comments:
Post a Comment