Страх ме е! Времето не се бои от смъртта, нито вятъра, нито слънцето, нито пък дъжда... Защо и ние с теб да не можем да бъдем като тях?!
Не ми позволявай никога да видя слънцето отново, не ми позволявай никога да видя пак усмивка на твоето лице – просто затвори очите ми, прегърни ме и ме погреби дълбоко в твоето сърце!
Обичам кожата ти – толкова бяла... Обичам допирът ти – толкова студен... Обичам всяка сълза, търкулнала се от очите ти...
Само една прегръдка – една – и отново съм жива.
Само един поглед – един – и сълзи напират в очите ми.
Само една твоя целувка – само една – и съм готова отново да умра!!!
Ние с теб сме толкова еднакви – млади, объркани, уплашени... Знаеш ли, че няма лек за болката, няма и убежище от дъжда, че всички наши молитви ще останат нечути! Нима не знаеше?!
Чувам как дишаш – толкова далеч от тук, а усещам допирът ти толкова близък и истински... Обичам те! А обичта разкъсва сърцето ми...
“Излекувай ме! Остави ме на Смъртта! Пусни ме да си ида! Убий ме! Убий ме! Убий ме...” – молех Любовта, а Тя все отвръщаше с “не”. Знаеш ли, че любовта е като... Погребение на сърцата, като ода за жестокостта... Знаеше ли?!
Казват, че да плачеш значи, че си жив, но… Потокът от сълзи вече пресъхна... Казват, че да умираш значи, че все още си жив, но и кървавите ми реки отдавна пресъхнаха... Казват, че студено ли е едно сърце, то е мъртво, а моето отдавна е ледено... И сякаш съм погребана жива...
Единственото, което искам е, да ме скриеш в прегръдките си, тогава... Когато Любовта и Смъртта станат едно цяло! Ще го направиш ли?
--------------------------------------------------------------
{Това е... Да видим... Писано е преди много години - 6, ако трябва да съм напълно честна и тези дни попаднах пак на него. Не мога да се оттърва от мисълта, че не е дори наполовина толкова добро, колкото съм мислела, че е като съм го писала, а и тогава знаех, че нещо не е както трябва... Така или иначе - замислено беше като етюд и изговорено е може би малко по-добро... Така или иначе не мога да го направя по-добро в момента и реших да го споделя такова, каквото беше и каквото ще остане - както и решенията си - човек не може и не бива да променя с лека ръка нещо написано, изпято, изиграно.}
No comments:
Post a Comment