Какво те кара да плачеш?
Какво извика обратно дъжда в твоите очи?
Защо пак всичко удави
и заключи в мазето всички мечти?
Не отмина ли тъмната зима?
Не се ли стопи леда във душата ти?
Защо пак всичко е черно
и не разцъфва усмивка на твойто лице?
Или пролет дойде с нейните вечни капризи
и потъна всичко в кални реки,
и погуби всяка надежда
за красиви слънчеви дни?
Или лятото жарко, пожари навред посади,
изпепели последното стръкче утеха
и остави съсухрено-черна
плътта ти да тлее в зори?
Или есен, с тъга и цветове пълна,
пръсна пъстра отрова над твоите дни
и бездиханна душата остави,
посиняла, с изцъклени, празни очи?
No comments:
Post a Comment