Сред мрак и облаци, и ветрове
върви момиче, приведено на две,
проблясват във очите ú сълзи
и смесват се със капките дъждовни.
Плете се клетката край нея -
клетката от тъмнина и твърд метал,
клетката за смъртник пригодена,
клетката на най-страшния капан.
Върви момичето самотно,
покрило раменете си с ръце,
върви и никъде не се поспира,
върви към вечната тъма...
No comments:
Post a Comment